Прието е да се счита, че първият триатлон, Mission Bay Triathlon, се е състоял на 25 септември 1974 година в Мишън Бей в Сан Диего (Калифорния, САЩ). Той е замислен и проведен от Джейк Джонсън и Джон Шанахан, с подкрепата на местния състезателен клуб Сан Диего.
Световната слава и популярността на триатлона се дължи на старши офицера от американския флот Джон Колинс, както и на журналиста Бари Макдермот. Именно Джон Колинс измисля и организира първия Iron Man Triathlon – състезание на желязо разстояние, което за първи път се провежда на 18 февруари 1978 година в Хонолулу (Хавайските острови, САЩ).
Бари Макдермот от списание Sport Illustrated е първият, който запознава обществеността с това необичайно начало. След като се появява неговата статия, както и други негови публикации, следват телевизионно репортажи и триатлонът започва триумфалното си шествие по цялата планета.
През следващото десетилетие настъпва истински бум на триатлона по целия свят. В различните краища на света възникват групи от ентусиасти, които организират състезания по триатлон на различни разстояния и с различна продължителност. Тяхната дейност постепенно води до разработването на общи правила, стандартни разстояния и създаването на единен календар. Започва организирането на национални и международни конкурси.
През 1984 година е създадена Европейската федерация по триатлон (ETU), а една година по-късно се провежда първия Европейски шампионат. През май 1989 в Авиньон (Франция) е създадена Международната федерация по триатлон (ITU). Тогава разстоянието 1.5-40-10 се приема като стандарт за международни състезания. Три месеца по-късно в Авиньон се провежда първото световно първенство.
През 1994 година, по време на редовната сесия на Международния олимпийски комитет в Париж, е обявено включването на триатлона в програмата на Олимпийските игри. Това е заслужено признание за голямата популярност на този спорт. Първият комплект от олимпийски медали по триатлон се разиграва през 2000 година в Сидни.
Публикувано вИстория|Етикети:история|Коментарите са изключени
Триатлонът (на английски triathlon, произлиза от гръцките думи tri…- три и athlon ― състезание, борба) е спорт, състоящ се от плуване в открити води, колоездене и бягане, едно след друго в тази последователност. Стартът при триатлона е плуването, а завършекът – бягането. Смяната на етапите протича в транзитнaта зона. Състезанията по триатлон са включени в Летните олимпийски игри. Нa първо място триатлонът е един от най-популярните масови циклични спортове в западните страни. Популярността му е сравнима с популярността на маратонското бягане и ски-бягането.
Разстоянията при състезанията по триатлон условно могат да бъдат разделени два типа: „кратки“ драфтингови дистанции (олимпийска и спринтова) и дълги разстояния. Най-широко разпространени са следните формати:
Олимпийски – 1 500 метра плуване, 40 километра колоездене и 10 километра бягане
Спринтов – 750 метра плуване, 20 км колоездене и 5 км бягане
Железен – 3.86 км плуване, 180 км колоездене и 42,2 км бягане
Полужелезен – 1.93 км плуване, 90 км колоездене и 21,1 км бягане
Тройна олимпийски – 4 км плуване, 120 км колоездене и 30 км бягане.
Олимпийските разстояние са най-популярните и широко разпространени. Именно това разстояние „представя“ триатлона на олимпийските игри. Под „шапката“ на триатлона съществуват и други дисциплини: крос-кънтри триатлон, акватлон, дуатлон и зимен триатлон.
Необходимата екипировка за триатлон включва бански костюм, велосипед, шлем и маратонки. Тъй като спортът представлява комбинация от плуване, колоездене и бягане, то и правилата за поведение на триатлетите не се различават от тези в плуването, колоезденето и бягането. Специфичните правила при триатлона се отнасят главно до реда на преминаването на транзитната зона.
Ако искате да се занимавате с триатлон, се нуждаете от опредена предварителна подготовка. Преди всичко е нужно постоянство и някои спортни съоръжения. Каквито и да са вашите цели, трябва да си намерите професионален треньор и да бъдете търпеливи и постоянни. Преди да започнете заниманията си, преценете дали имате достатъчно време, както и физическите си възможности. Трябва да имате план, който да следвате стриктно. Ако решите да посветите чет часа на седмица на заниманията си по триатлон, не трябва да пропускате нито една тренировка, защото в противен случай ще бъдете непоследователни и няма да достигнете целите си.
Фазите на заниманията са три. Първият период е този на концентрацията и на упоритите тренировки. Обхваща период от три месеца и включва усвояване на основните техники във всяка една от трите дисциплини. Съревнователната фаза е периодът, по време на който тренировките максимално се приближават до реалните условия на състезания и обикновено обхващат период от един-два месеца. Третата фаза е значително по-кратка (около една-две седмици) и предполага състезателите да имат достатъчно време за почивка преди състезанието.
Започнете да плувате в басейн, където можете да тренирате спокойно. По правило плуването е най-трудната дисциплина в триатлона. Не плувайте в открити води, ако преди това не сте получили добра подготовка в басейн. При плуването най-важният аспект е техниката. Дори и да имате добра физическа подготовка, не се изненадвайте, ако плуването се окаже доста сложна дисциплина. Основното тук е да усвоите правилната техника. Тя се отработва чрез старателно изпълнение на физически упражнения. Частни уроци или групово обучение – изберете сами. За да участвате в съревнованията по триатлон, най-малкото от което се нуждаете, е бански костюм (за предпочитане е да е цял, а не от две части), шосеен велосипед, каска, спортни обувки и облекло за колоездене и бягане. Отнесете се внимателно към екипировката. Имайте предвид, че ако при кратка дистанция използвате плавници, то при класическия триатлон, където си плава около четири километра е необходим костюм, подбран според зависимост от температурата на водата. Повечето състезатели по триатлон използват пълен водолазен костюм (при температура на водата по-малко от 18° С) или обикновен костюм за плуване. Снабдете се с подходящи очила.
Първоначалната тренировъчна програма за обучение в колоезденето не е задължително да представлява изтощителен комплекс. Необходим ви е велосипед, с възможност за превключване скоростите ― планински или дори хибрид, макар че за предпочитане е триатлонният велосипед. Без значение на какъв модел ще се спрете, най-важното е да се управлява лесно и и да можете да отчитате изминатите километри. Едва след това тогава можете да започнете работа по увеличаване на скоростта и да карате на хълмист терен. Започнете с 15-20 километра и постепенно увеличете разстоянието до 30-40 километра за относително кратък период от време, без да нанесете вреда на тялото си. В началото на обучението си не трябва да се притеснявате за скоростта. Старайте се по време на тренировките да пиете много вода, тъй като често се случва да не се обръща достатъчно внимание на обилното потене и оттам на обезводняването на организма. Снабдете се с шлем и се опитайте да изберете маршрут с минимален трафик.
Най-добре е да започнете с един спринт, поставяйки си краткосрочни цели, а след това дългосрочни. Ако никога преди това не сте се занимавали със спорт, започнете с кратки тренировки, например 20-минутно бързо ходене с кратки отсечки спринт. Редувайте бягането с бързо ходене, опитвайки се да овладеете тренировъчна дистанция без прекъсване. Това съвсем не означава, че трябва всяка седмица да бягате, но в продължение на четири седмици, се подготвяйте като увеличавате натоварването постепенно. След това започнете да редувате бягане с колоездене. Един от най-трудните моменти в състезанията по триатлон е именно бягането след колоездене. След колоездене мускулите се уморяват, и за да се избегне чувството, че краката ви са „омекнали“, той е по-добре е да бягате на кратко разстояние.
Прието е да се счита, че първият триатлон, Mission Bay Triathlon, се е състоял на 25 септември 1974 година в Мишън Бей в Сан Диего (Калифорния, САЩ). Той е замислен и проведен от Джейк Джонсън и Джон Шанахан, с подкрепата на местния състезателен клуб Сан Диего.
През следващото десетилетие настъпва истински бум на триатлона по целия свят. В различните краища на света възникват групи от ентусиасти, които организират състезания по триатлон на различни разстояния и с различна продължителност. Тяхната дейност постепенно води до разработването на общи правила, стандартни разстояния и създаването на единен календар. Започва организирането на национални и международни конкурси.
